Изложба изследва зората на актовата фотография у нас
До 22 юни,
изложба " Синтезис "
Актови фотографии от 20-те и 30-те години на предишния век са подредени в изложбата " Голо тяло " на Георги Ст. Георгиев, която може да бъде забелязана до 22 юни в столичната изложба " Синтезис ". Авторът, неслучайно име в българската снимка, се смята за пионер на актовата фотография у нас - не тъй като той безусловно е първият, решил да документира голи тела, а тъй като стартира жанра като законна сфера на креативна изява. Това не е било по никакъв начин лесна задача в нашето твърде патриархално и срамежливо общество, където голото тяло е принадлежало напълно на частния живот, на спалнята и будоара. А на фотографията се е гледало като на негов дословен транспорт в общественото пространство.
Георгиев евентуално е най-типичният представител на модернизма в българската снимка. Актовите му фотографии, разчетени в по-широк подтекст, вземат участие в прехода от обичайната към съвременна просвета, осъществяващ се у нас сред двете международни войни. В своите работи създателят като че ли желае да реализира мир сред естествената и скандалната голота, допълват уредниците и разказват този акт като " да снимаш разсъблечени модели под зоркия взор на личната си брачна половинка, каквото прочее фактически е била практиката на първите актови фотографи у нас ".
Георги Ст. Георгиев е роден в Казанлък. Прави едни от първите аероснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин, както и по време на Първата международна война в тила на френската войска. През 1916 година преподава " Теория на летенето ", " Въздухоплавателна метеорология " и " Аерофотография " в учебното заведение за летци. През тази година основава първата си огромна творба - портрет на летеца Симеон Петров.
На 30 юни 1920 година основава Български фотоклуб, на който дълги години е почетен ръководител, непрекъснат преподавател и уредник на дейната му активност. Печели многочислени медали, почетни дипломи и оценки от влиятелни интернационалните състезания. В България организира над 30 състезанието по снимка. Публикува в наши и непознати списания, създател е и на три монографии - " Фотографията и военното дело ", " Приложение на фотографията в археологическите проучвания " и " Съдебното разследване и фотографията ". През 1950 година по негова самодейност се основава първото Държавно полувисше учебно заведение за кинематография и снимка, на което е шеф и учител. Организира първата национална галерия по художествена снимка.
Представянето на създателя е част от тематичния модул " Имена в българската снимка ", в който изложба " Синтезис " демонстрира работата на значими създатели от историята на българската снимка, сред които арх. Николай Попов, Йордан Йорданов - Юри, Гаро Кешишян, Соня Станкова, Антоан Божинов и други
изложба " Синтезис "
Актови фотографии от 20-те и 30-те години на предишния век са подредени в изложбата " Голо тяло " на Георги Ст. Георгиев, която може да бъде забелязана до 22 юни в столичната изложба " Синтезис ". Авторът, неслучайно име в българската снимка, се смята за пионер на актовата фотография у нас - не тъй като той безусловно е първият, решил да документира голи тела, а тъй като стартира жанра като законна сфера на креативна изява. Това не е било по никакъв начин лесна задача в нашето твърде патриархално и срамежливо общество, където голото тяло е принадлежало напълно на частния живот, на спалнята и будоара. А на фотографията се е гледало като на негов дословен транспорт в общественото пространство.
Георгиев евентуално е най-типичният представител на модернизма в българската снимка. Актовите му фотографии, разчетени в по-широк подтекст, вземат участие в прехода от обичайната към съвременна просвета, осъществяващ се у нас сред двете международни войни. В своите работи създателят като че ли желае да реализира мир сред естествената и скандалната голота, допълват уредниците и разказват този акт като " да снимаш разсъблечени модели под зоркия взор на личната си брачна половинка, каквото прочее фактически е била практиката на първите актови фотографи у нас ".
Георги Ст. Георгиев е роден в Казанлък. Прави едни от първите аероснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин, както и по време на Първата международна война в тила на френската войска. През 1916 година преподава " Теория на летенето ", " Въздухоплавателна метеорология " и " Аерофотография " в учебното заведение за летци. През тази година основава първата си огромна творба - портрет на летеца Симеон Петров.
На 30 юни 1920 година основава Български фотоклуб, на който дълги години е почетен ръководител, непрекъснат преподавател и уредник на дейната му активност. Печели многочислени медали, почетни дипломи и оценки от влиятелни интернационалните състезания. В България организира над 30 състезанието по снимка. Публикува в наши и непознати списания, създател е и на три монографии - " Фотографията и военното дело ", " Приложение на фотографията в археологическите проучвания " и " Съдебното разследване и фотографията ". През 1950 година по негова самодейност се основава първото Държавно полувисше учебно заведение за кинематография и снимка, на което е шеф и учител. Организира първата национална галерия по художествена снимка.
Представянето на създателя е част от тематичния модул " Имена в българската снимка ", в който изложба " Синтезис " демонстрира работата на значими създатели от историята на българската снимка, сред които арх. Николай Попов, Йордан Йорданов - Юри, Гаро Кешишян, Соня Станкова, Антоан Божинов и други
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ